ПОЧИНА ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ

С дълбока тъга Театър „Българска армия“ се сбогува с Йосиф Сърчаджиев — един от големите български актьори и режисьори, оставил ярка следа в историята на българската сцена и кино. Името му е неразривно свързано и с историята на нашия театър, на чиято сцена в продължение на две десетилетия той създава редица силни, сложни и запомнящи се образи.

Роден в семейство, дълбоко свързано с българския театър, Йосиф Сърчаджиев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1969 г. при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев. Професионалният му път започва в Драматичния театър „Стефан Киров“ в Сливен, където дебютира в „Слуга на двама господари“. Следват години в Студията за игрални филми „Бояна“, а от 1973 до 1993 г. името му е неразривно свързано с Театър „Българска армия“ — сцена, на която създава едни от най-запомнящите се свои театрални образи.

За Военния театър Йосиф Сърчаджиев не беше просто част от трупата. Той беше от онези артисти, които изграждат паметта на една сцена. В продължение на две десетилетия неговото присъствие се вписва в спектакли на едни от най-значимите български и европейски режисьори — Крикор Азарян, Леон Даниел, Иван Добчев, Асен Шопов, Красимир Спасов, Пламен Марков, Галин Стоев, Анджей Вайда. В тези срещи се раждат роли, които днес са част от историята на театъра.

На сцената на Театър „Българска армия“ Йосиф Сърчаджиев участва в „Улица Безименна“ от Емил Манов, режисьор Елка Михайлова, в ролята на Тенев — Командира; във „Вишнева градина“ от Антон Чехов, режисьор Крикор Азарян, като Трофимов; в „Напразните усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, постановка на Леон Даниел, в ролята на Фердинанд; в „Смертию смерт поправ“ от Борис Василиев, режисьор Асен Шопов, като редник Волков.

Следват „Албена“ от Йордан Йовков, режисьор Крикор Азарян, където играе Младия другоселец; „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, режисьор Асен Шопов, в ролята на Вурм; „От земята до небето“ от Никола Русев, режисьор Крикор Азарян, като Павел; „Дачници“ от Максим Горки, режисьор Асен Шопов, в ролята на Влас; „Делото Дантон“ от Станислава Пшибишевска, постановка на Анджей Вайда, като Втори комисар; „Щастливецът иде“, режисьор Асен Шопов, в ролята на Приятеля.

В началото на 80-те години идват нови ярки превъплъщения: Иванов в „Иванов“ от Антон Чехов, режисьор Иван Добчев; Благой в „Наградата“ от Драгомир Асенов, режисьор Димитрина Гюрова; цар Петър в „Книга на царете“ от Маргарит Минков, режисьор Асен Шопов; Сегизмундо в „Животът е сън“ от Педро Калдерон де ла Барка, режисьор Иван Добчев; Меркуцио в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, отново под режисурата на Иван Добчев.

Сред важните му роли в Театър „Българска армия“ са още княз Александър I Батенберг в „И слезе Господ на земята“, режисьор Енчо Халачев; Зоро Детелината в „Нощта на детелината“, режисьор Иван Добчев; Малволио в „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, режисьор Леон Даниел; Александър Николаевич Ведерников в „Години на странстване“, постановка на Леон Даниел; Прокурорът в едноименния спектакъл на Красимир Спасов; Пунтила в „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ от Бертолт Брехт, режисьор Леон Даниел; Филип в „Прозорецът“, режисьор Пламен Марков; Владимир във „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет, постановка на Леон Даниел.

В началото на 90-те години Сърчаджиев продължава да търси сложни, противоречиви, дълбоко човешки образи: Философът в „Не се рози“, режисьор Леон Даниел; доктор Шьон в „Лулу“ от Франк Ведекинд, режисьор Крикор Азарян; Вълшебникът в „Приказки от Виенската гора“ от Йодьон фон Хорват, режисьор Крикор Азарян; Лайл Уайл в „За вечни времена във вселената“, режисьор Брайън Кулик; Кирил в „Персифедрон“, режисьор Крикор Азарян; Доктора във „Войцек“ от Георг Бюхнер, режисьор Галин Стоев. През 2003 г. се появява и като Волфганг Швинтер в „Метеор“, режисьор Николай Ламбрев.

Извън сцената на Театър „Българска армия“ пътят му продължава през бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“, Малък градски театър „Зад канала“, киното, телевизията, радиото и режисурата. Йосиф Сърчаджиев има над 60 роли в театъра, над 50 участия в игралното кино, десетки телевизионни постановки и повече от 100 радиопредавания. Сред най-значимите признания за неговото творчество са голямата награда „АСКЕЕР“ за цялостен принос в развитието на българския театър, „Аскеер“ за най-добра мъжка роля, званието „Народен артист“, орден „Св. св. Кирил и Методий“ — огърлие, награди на Съюза на артистите в България.

Йосиф Сърчаджиев беше артист с мощно сценично присъствие, с изключителна вътрешна свобода и с рядка способност да превръща всяка роля в жива човешка съдба.

Поклон пред паметта му.