Превод: Владко Мурдаров
Режисьор: Васил Дуев-Тайг
Сценография и костюми: Даниела Николчова
Хореография: Филип Миланов
Музика: Теодор Кисьов
Участват: Алена Вергова, Ахмет Исмаил
Ако си мислите, че животът на възрастните е труден, спомнете си какво ви е било, когато сте били на шестнайсет. Години, които мнозина пренебрегват, а всъщност се оказват съдбоносни за оформянето на един човек. Тогава се сблъскваш с първите си проблеми – на пръв поглед неразрешими, съкрушителни, изпепеляващи, а всъщност се оказват важни моменти, които те изграждат. Това са и годините на безгрижието – тайни партита, тайни гаджета, първата дръпка от цигара, първото напиване, а и разбира се, тръпката от това родителите да не разбират нищо. Сред най-красивите усещания е и първата любов. Да се влюбиш на тази възраст е нещо, което никога не се повтаря по същия начин – първично, болезнено, истинско. Тялото пулсира в неопределени честоти, умът отказва да мисли рационално, а сърцето не иска да знае за последствията. За някои тогава се случва и „първият път“ – събитие, което или е огромно, почти свръхестествено – или просто нещо, което трябва да се случи, ей така.
Пиесата „ИСТИНАТА ИЛИ СЕ ОСМЕЛЯВАШ“ изправя едно момче и едно момиче в дуел, маскиран като игра, в която няма правила – само импулси, смях, обиди и тайни, които не са готови да признаят дори пред себе си. Защото на шестнайсет животът е или драма, или комедия – а най-често и двете наведнъж. И понякога всичко започва с един прост въпрос: Истината... или се осмеляваш?
Купи билети