Тартюф или Лицемерът – гостува МГТ "Зад канала"

Режисьор: Лилия Абаджиева
Сценография: Васил Абаджиев
Костюми: Васил Абаджиев
Превод: Стоян Бакърджиев
Фотограф: Васил Абаджиев
Сценична версия и музикална картина: Лилия Абаджиева
Продължителност: 2 ЧАСА
Участват: Александър Кадиев, Цветина Петрова, Георги Кацарски, Магдалена Бучкова, Богдан Бухалов , Христо Пъдев, Леонид Йовчев , Христина Караиванова, Владимир Димитров, Александър Карасански, Таня Пашанкова, Калина Георгиева

"Когато Молиер пише „Тартюф“ през XVII век, той създава произведение, което не просто изобличава лицемерието и фанатизма в своята епоха, но и разкрива вечния човешки стремеж към власт, контрол и манипулация под прикритието на мнима добродетелност.
Тартюф не е просто герой от пиеса – той е архетип. Лицемерът, който използва маската на благочестието, за да манипулира и унищожава.
В онези времена, когато религията е била не само духовна, но и политическа сила, “Тартюф” е пряк удар срещу онези, които злоупотребяват с вярата в Бога за лична изгода. Тази пиеса, въпреки своята острота и хумор, неслучайно е била цензурирана и предизвиквала скандали – защото е разкривала една истина, която е болезнена и неудобна.
Но защо “Тартюф“ остава актуален и днес? Защото Тартюф е повече от религиозен лицемер. Той е метафора на всички онези, които се възползват от страха, невежеството и наивното доверие на хората.
В нашето съвремие можем да разпознаем Тартюф в различни сфери на живота – в политиката, в медиите, в социалните мрежи, в междуличностните отношения на различни нива. Това е човекът, който обещава спасение, но всъщност неистово се стреми към контрол.
Това е онзи, който използва морала като оръжие, а ценностите като параван за преследване на неетични цели. Според моето виждане „Тартюф“ не е просто комедия останала в историята от епохата на класицизма, а огледало на обществото ни. “Тартюф” взривява морала до ексцес. В свят, в който информацията се превръща в средсво за манипулация, а „правилното мислене“ често е диктувано от най-шумния глас, Тартюф оживява не само като образ, но и като предупреждение.
Чрез динамиката на взаимоотношенията между героите на Молиер, Оргон и Тартюф, в този спектакъл изследвам механизмите на властта, които спекулират с доверието; лицемерието, което се надсмива над обсесивната вяра в една светла идея. Как се създават и поддържат лъжите? Защо наивното лековерие заслепява разума на тези, които не умеят да разпознават лъженабожниците и лъжехрабреците? И какво струва на едно общество, когато истината бива заглушавана от лъжата, контрола и манипулацията?
Ситуацията Тартюф за мен е призив за размисъл и разпознаване на
лицемерието около нас. „ Тартюф“ е урок по съмнение, пробуждане и
освобождаване."
Лилия Абаджиева, режисьор