„АКАДЕМИЯ АСКЕЕР” удостоява с Голямата награда ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО „АСКЕЕР 2021” ДРАМАТУРГА СТЕФАН ЦАНЕВ РЕЖИСЬОРА КРАСИМИР СПАСОВ АКТЬОРА СТЕФАН МАВРОДИЕВ

28 Април 2021 г.
















































Уважаеми журналисти и скъпи колеги,
 
       Традицията, която ни събира в навечерието на най-светлия ни празник, празника на българската писменост, духовност и култура продължава!
 
      Тази година на 23 май, за ТРИЙСЕТИ път в Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”
Фондация „АКАДЕМИЯ АСКЕЕР” ще връчи своите награди за постижения в театралното изкуство.     
 
       Наградите „АСКЕЕР” са най-старите и единствени по рода си театрални награди в България, които се дават “от артисти – за артисти” и всяка от тях е професионален и естетически избор на хора, правещи театър. В България няма друга толкова дълголетна неправителствена организация, която следва неотменно през всичките 30 години ясни правила: несвързаност с държавни институции и посветеност единствено на театъра, културата и духовността.
 
       Тази година Управителният съвет на Фондация „А‘АСКЕЕР“ реши, в чест на своя трийсети юбилей, да връчи не една, а ТРИ НАГРАДИ в категорията за ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС В ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО. Това са награди, с дълбока почит и признателност към труда и творчеството на едни от най-достойните представители на трите основни стълба, върху които се крепи театъра – ДРАМАТУРГ, РЕЖИСЬОР, АКТЬОР.
       ДРАМАТУРГЪТ е този, който пише пиесата, която да бъде поставена от РЕЖИСЬОРА и чрез на АКТЬОРА да достигне до негово величество зрителя.
     
Тази година „АКАДЕМИЯ АСКЕЕР” удостоява с Голямата награда
ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2021”
ДРАМАТУРГА СТЕФАН ЦАНЕВ
РЕЖИСЬОРА КРАСИМИР СПАСОВ
АКТЬОРА СТЕФАН МАВРОДИЕВ
 
          В знак на почит и признателност, нека припомним носителите на „АСКЕЕР“ ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО в 30-годишната история на наградите: Славка Славова, Леон Даниел, Ицхак Финци, проф. Желчо Мандаджиев, Георги Калоянчев, Йордан Радичков, Валери Петров, Юлия Огнянова, Иван Кондов, Николай Бинев, Вили Цанков, Стоянка Мутафова, Наум Шопов, Петър Слабаков, Таня Масалитинова, Георги Русев, Татяна Лолова, Кирил Дончев, Георги Черкелов, Йосиф Сърчаджиев, Коста Цонев, Асен Шопов, Емилия Радева, проф. Надежда Сейкова, проф. Стефан Данаилов, Борис Луканов, Константин Илиев, Васил Михайлов, Иван Налбантов.
 
          Благодарим на нашите спомоществователи – искрени почитатели на театъра и радетели за развитието на българското театрално изкуство: Министерство на културата, NESCAFE Dolce Gusto, Столична община и Издателство "Изток-Запад".
          Фондация „Академия Аскеер” сърдечно благодари на своите генерални медийни партньори БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ, БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ и БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО.
         Приветстваме и благодарим за медийното партньорство и на ДАРИК РАДИО и РАДИО „АЛМА МАТЕР “.
 
          Традиционно връчването на наградите “АСКЕЕР” е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната.
 
       Церемонията по награждаването ще се излъчи директно на 23 май от 20:40ч. по БНТ 1 и на запис по останалите канали на БНТ.



КРАСИМИР СПАСОВ
 
          Той е роден във Варна, в семейство на артисти, чийто творчески път преминава през театъра в Бургас, където директор по това време е Стефан Караламбов (баща на актрисата Меглена Караламбова). След това работят във Варна, където на 26.07.1941 година се ражда Красимир Спасов.
         „Като дете мечтаех да стана журналист. Учех в гимназията в клас с разширено изучаване на литература. Много спортувах. По принцип всички варненски деца  първо минаваме през плувния басейн, така бях и аз. След плуването обаче започнах да тренирам баскетбол. Бях активен спортист и въпреки че родителите ми бяха артисти, не изпитвах особено любопитство към спектаклите на драматичния театър. Но съдбата имаше други планове за мен… След „Унгарските събития“ беше закрит Факултета по журналистика в СУ и аз – журналистът останах в недоумение какво да правя.“
        Тогава решителна роля в пътя на Красимир Спасов изиграва популярната в онези години постановка на режисьора Вили Цанков във Варненския театър „Хамлет“, с Иван Кондов в главната роля. Именно този спектакъл събужда в него любопитството към професията на режисьора.
         „За пръв път забелязах този, който задава посоките на размисъл в бъдещия спектакъл, който репетира с актьорите и работи с тях по това как цялото му послание да стигне до публиката – режисьорът!“
      Шекспировата драма „Хамлет“ бележи почти всяко голямо събитие в неговия живот. Като абсолвент във ВИТИЗ Краси Спасов попада на репетиция на „Хамлет“ под режисурата на Леон Даниел, в тогавашния „Театър на Армията“.
         „Тайно се промъквах на втори балкон и наблюдавах репетициите на Леон Даниел. Бях изумен от тази невероятна, богата на таланти актьорска трупа. Тогава започнах да мечтая, какво ли би  било един ден да съм част от този театър. И 30 години по-късно мечтата ми се сбъдна. Бих казал, че най-щастливият момент в целия ми творчески път като режисьор, е именно когато станах част от трупата на любимия ми театър.“
          В онези години днешния Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ носи името „Народна сцена“ – факт, който Красимир Спасов приема като кауза и до днес, да прави „театър за всички, който да вълнува и да представя живота както на отделния човек, така и на цялото общество.“
          През годините няма театър в България, в който Красимир Спасов да не е поставял. Работил е много с различни актьори и по различни текстове. Сред многото прекрасни спомени и големи успехи, понякога изникват и спомени за критични моменти и разочарования.
         „Когато човек работи в театър не може да има само щастливи мигове. Има и трудни моменти. Спомням си когато във Варненския театър, по време на 4-ТИЯ НАЦИОНАЛЕН ПРЕГЛЕД НА БЪЛГАРСКАТА ДРАМА, моят спектакъл „Вечерите на Иван Гилин“ беше буквално погромен от критиката, като „антиобществен и антипартиен“. Тогава бях уволнен. Но както винаги ме е учил Леон Даниел – идол на цялото наше, а и не само на нашето поколение режисьори – работата лекува всички проблеми. С много работа в Благоевградския театър, където попаднах, се съвзех.“
       Красимир Спасов е дългогодишен преподавател в Театралната Академия. Поколения български режисьори си спомнят неговите наставления, да не започват никога работата си по един спектакъл, преди да знаят какво точно искат да кажат с него и да умеят да изграждат интересна, смислена и съдържателна концепция, още преди работата по създаването на самия спектакъл. Може би точно тези негови уроци са рецептата за дълголетие, с която са белязани повечето му постановки. Такива са „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (от Оскар Уайлд) и „Много шум за нищо“ (от У. Шекспир), чийто живот на сцената на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ е с над 20-годишна история.
       „Никога няма да забравя работните процеси на представленията „Вуйчо Ваньо“, „Посредникът“, Прокурорът“, „Много шум за нищо“… Те ме срещнаха с невероятни актьори и оставиха у мен прекрасни спомени.“
        За друг „спомен“ обаче Красимир Спасов разказва със смесени чувства и емоции.
       „Поради заболяване на актьор трябваше да влезна по заместване на неговата роля. Щом стъпих на сцената се стъписах. Получих „бяло петно“ - забравих всичко. За малко щях да си докарам инфаркт. Изнесоха ме от сцената. И когато се свестих се заклех никога повече да не правя такива неща в живота си.“
         Животът ВЪВ и ИЗВЪН театъра, срещат неведнъж носителите на тазгодишната НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС АСКЕЕР 2021 – Стефан Цанев, Красимир Спасов и Стефан Мавродиев.
        „С Мавро се познаваме от деца. Наричаха го Теко. Често го оставяха вкъщи, когато родителите ни бяха на репетиции в театъра. Спомням си игрите ни около шадравана на Варненския театър… Бяха луди детски години.“
        За своята първа среща със Стефан Цанев, Красимир Спасов си спомня за годините като студент във ВИТИЗ, когато попада на „четене“ на стиховете му. След това многократно работи по негови текстове, а през 2013 година именно пиесата на Стефан Цанев „Деца на света“ събира и тримата носители на АСКЕЕР 2021 на една сцена - сцената на Младежки театър „Николай Бинев“.
         Ако днес попитате Красимир Спасов, какво е за него театъра, то отговорът му няма да се различава от онова, което би ви казал и преди години, като студент в класа на проф. Сашо Стоянов във ВИТИЗ:
„Театърът за мен е изключително отговорна кауза.
Той е порив на духа, който може да отпрати целия свят в полет
от земята до небето.“


СТЕФАН ЦАНЕВ
           
            Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 година в село Червена водаРусенско. Детската му мечта е да стане астроном, или музикант..., но макар че през 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, а по-късно и драматургия в Московския киноинститут, той определя себе си с една дума „ПОЕТ“.
             Но още в детска възраст Поетът е изкушен от театъра. А години по-късно пиесите му (най-вече „Последната нощ на Сократ“ и „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в повече от 200 театри в България и по света.
„Първият път, когато влязох в професионален театър, бе през 1952 година в Русе. „Коварство и любов“. Играеха Катя Зехирева и Спас Джонев, режисьор бе Леон Даниел. Бях зашеметен. Иначе изкушението ми към театъра е от по-рано - в ония времена имаше традиция учениците от прогимназията да изнасят представления в селското читалище за Коледа и за Великден. Играл съм там и овчарчето Калитко и Хамлет, принц Датски, 12 годишен. Голям майтап ще да е било! Но когато след години видях представлението на Леон Даниел, повече не посмях да се явя на сцената.“
           Началото на своя професионален път в театъра, Стефан Цанев определя като спасение в годините, когато неговата поезия е била забранена.
„След като през 1967 година забраниха да се печатат мои стихове, година, две, три, пет, осем... мълчанието ме задушаваше. Тогава потърсих спасение в театъра.“
           През годините работата на Стефан Цанев в театъра е свързана с много щастливи моменти, но и с не малко спомени, когато негови пиеси са били сваляни от репертоара на даден театър, или дори не са стигали до представяне пред публика.
„През 1962 година в Бургаския театър поставиха  първата ми пиеса „Истинският Ивайло“. Седмица преди премиерата дойде комисия, обвиниха ме във всички смъртни грехове и забраниха спектакъла. Това бе първият жесток удар, бях 25 годишен. Преживях го трудно. После свикнах.“
          Един от най-емоционалните спомени, които Стефан Цанев определя като „най-щастливият момент в театъра“, е свързан с постановката на Стоян Камбарев в Русенския театър на неговата пиеса „Животът – това са две жени“.
„Първообраз  на Секула-майката е майка ми. Реших да я заведа на премиерата. Не бяха минали десет минути и тя ми прошепна изплашено: Стефане, това там съм аз!  Ролята на Секула играеше Елена Стефанова. Няма да забравя никога как след представлението тези две велики жени – селянката и актрисата - се прегръщаха и плачеха.“
         Един единствен път Стефан Цанев поставя сам своя пиеса и споменът за режисьорския си опит определя като работният процес, който никога няма да забрави.
„Поставях сам в Плевенския театър фарса си „Параноя“. Понеже ми ставаше скучно да слушам всеки ден артистите да повтарят едни и същи думи, всяка сутрин им носех нови думички. Накрая Васил Попилиев не издържа - обадил се на Доротея: ела да прибереш мъжа си, или ще го набия и ще го изгоня аз! Повече не посегнах да поставям сам свои пиеси.“
         Творческият  път на Стефан Цанев минава и през Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“, където от 1992 до 1996 година работи като драматург на театъра.
„В този театър бе реализирана една от най-силните постановки на моя пиеса - "Величието и падението на Стефан Стамболов", беше ми много хубаво, но го напуснах, следвайки завета на Леон Даниел - че човек не бива да се задържа дълго в един театър, защото обраства със съображения и губи своята самостоятелност.“
         Дългите години работа в театъра срещат неведнъж носителите на тазгодишната НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС АСКЕЕР 2021 – Стефан Цанев, Красимир Спасов и Стефан Мавродиев. Работата по една от най-поставяните пиеси на Стефан Цанев „Последната нощ на Сократ“ го събира с режисьора Красимир Спасов. А Стефан Мавродиев среща още като студент във ВИТИЗ.
„Срещата ми със Стефан Мавродиев беше преди повече от половин век, когато игра в една от най-първите мои пиеси „Бунтът на статуите“, поставена през 1967 година от Методи Андонов във ВИТИЗ.“
        Но театралният процес, който събира и тримата носителите на НАГРАДАТА ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС АСКЕЕР 2021 заедно, е през 2013 година, когато Красимир Спасов поставя пиесата на Стефан Цанев „Деца на света“, а една от ролите е поверена на Стефан Мавродиев.
        И ако 30 годишният Стефан Цанев определя своите първи професионални стъпки в театъра като „Спасение“, то днес НОСИТЕЛЯТ НА НАГРАДАТА ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС АСКЕЕР 2021 Стефан Цанев, казва:
„ТЕАТЪРАЪТ Е ПЛАНЕТА – ПЛАНЕТАТА, НА КОЯТО ЖИВЯХ ЩАСТЛИВО.“


СТЕФАН МАВРОДИЕВ
 
           Стефан Мавродиев е роден на 29 декември 1943 г. във Варна. Баща му е учител в румънска Добруджа и актьор във Варненския театър, а майка му Филипина Мавродиева е певица и една от основателките на Варненската опера. Голямата мечта на родителите му е била синът им да бъде актьор. От малък детството му преминавало в операта: пеел в хора, играел в балета, участвал в спектакли... Обичал да го наричат Теко, защото е кръстен на дядо си Стефан, на когото казвали така. И към Стефан Мавродиев се обръщали с „Теко“ в детството, но днес и зрителите, и колегите, и приятелите - всички с любов го наричат Мавро.
          Макар да израства в театъра, седейки на всички репетиции около родителите си, Мавро истински се влюбва в театъра благодарение на детския театрален кръжок към Пионерския дворец.
         „Преподаваше ни Алла Герова. Велика жена с дворянски произход. От първи клас до края на гимназията аз бях в тази школа. Още 7-годишен знаех кой е Станиславски, Немирович - Данченко... Това е мястото, където се научих да обичам изкуството. Алла Герова ме въведе в този свят и ме научи да уважавам това, което се казва Театър, което се казва Изкуство. С други думи благодарение на нея бях готов за това, което ми се случи по-късно.
Проф. Сърчаджиев ме прие във ВИТИЗ, но той беше много зает и Методи Андонов, който беше млад 31-годишен асистент, ни вкара в истинския свят на театъра.“
       Стефан Мавродиев учи в един випуск със Стефан Данаилов, Илия Добрев, Марин Янев, Меглена Караламбова, Елена Райнова, Милен Пенев, Катя Паскалева и Руси Чанев.
       „Живеехме заедно от сутрин до вечер и вряхме в казана на актьорското изкуство.“
       Вече дипломиран, Мавро започва работа в Пловдивския театър. Младата трупа, събрана от режисьора Крикор Азарян, преживява две страхотни години на безметежно щастие и театрални успехи. След тях обаче настъпва труден период за него, в който се чувства психически и емоционално притиснат.
     „Щях да се пръсна, не можех да дишам и тогава започнаха да идват стиховете, които отпушиха напрежението като клапан"
       Ключов момент в актьорската му кариера бележи 1972 година, когато режисьорът Младен Киселов го кани в Младежкия театър.
      „Експериментирахме, търсехме нестандартни театрални форми, за първи път направихме нощно представление от 22:00 часа. Играехме във фоайето на театъра “Ситуация” от Виктор Розов. Бяхме в непосредствен контакт с публиката, която имаше усещането, че присъства в чужд живот. Подобно на днешните реалитита. Спомням си как попаднах в една страхотна трупа. Срещнах се с приятели като Николай Бинев, Анани Явашев, Митко Буйнозов... Чувствах се приет и обичан.“
      Десетки са театралните роли на Стефан Мавродиев, които изникват в съзнанието, щом чуем неговото име. Незабравими са неговите превъплащения в спектаклите „Кавказкият тебеширен кръг“ (Бертолд Брехт), „Архангелите не играят флипер“ (Дарио Фо), „Параграф 22“ (Джоузеф Хелър)... Носител е на награда „Аскеер 2015“ за Поддържаща мъжка роля за ролята си в „Кривите огледала“ от Дейвид Линдзи-Ъбер. Като всеки актьор, отдаден на театралното изкуство през целия си живот, Мавро трудно прави “избор” сред ролите си, определяйки някоя за любима.
      „Много е трудно да избереш сред всички, коя е Твоята роля. За страшно много роли си спомням и даже помня текстовете. Истината е, че помня онези от тях, които са ми помогнали в пътя. Първата роля, с която аз направих впечатление беше в дипломния ни спектакъл във ВИТИЗ “Кавказкият тебеширен кръг”. Но ако питате хората, ще си спомнят “Дундо Марое” на сръбския режисьор Белович. Грандиозен спектакъл! Никога няма да забравя и ролите си в „Архангелите не играят флипер”, „Параграф 22”, „Магия 82” …“
     Талантите на Стефан Мавродиев не са един или два - той е изкушен и от драматургията, и от режисурата и доказателство за това е автобиографичното му либрето за мюзикъла "Йестърдей", както и постановките, които е поставял на сцената на Младежки театър: „Полиция“ (Славомир Мрожек), „Емигранти“ (Славомир Мрожек), „Вуйчо Ваньо“ (А. П. Чехов), „Иванов“ (А. П. Чехов).
     „Когато не се задават роли, които истински ме вълнуват, се обръщам към режисурата. Не съм поставял много, но винаги съм посягал към текстове, които ме засягат и ме привличат силно - брилянтни като литература, точни като скалпел и ярки като емоционално въздействие. И досега има заглавия, които живеят във въображението ми като спектакли. Виждам ги с декори, с актьори…“
         Животът ВЪВ и ИЗВЪН театъра, срещат неведнъж носителите на тазгодишната НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС АСКЕЕР 2021 – Стефан Цанев, Красимир Спасов и Стефан Мавродиев. Още детските спомени за живота във Варна, край морето, когато нямало коли и телефони, но пък имало много „лимонададжийници“, свързват Мавро с режисьора Красимир Спасов.
       „ В онези години всички родители бяха на работа и ние бяхме по цял ден свободни да си правим каквото искаме. Семейството на Краси Спасов живееше срещу театъра, той е малко по-голям от мен и при него ме оставяха, когато няма кой да ме гледа.“
        Днес носителят на НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС АСКЕЕР 2021 – Стефан Мавродиев описва театъра като „ЧУДО“:
„Театърът е чудо, измислица, въображение, илюзия,
но е същината на живота, същината на човека.
Театърът е за публиката. Той я пробужда и ѝ помага да живее по-добре.
А животът е най-голямата ценност. И е прекрасен.“
           
 



Представяме ви
Програма
ГЛЕДАЙТЕ ТАЗИ СЕДМИЦА
25 Април (Четвъртък)
25 Април (Четвъртък)
26 Април (Петък)
26 Април (Петък)
27 Април (Събота)
27 Април (Събота)
19.30 ч. "Глас"
29 Април (Понеделник)
30 Април (Вторник)
30 Април (Вторник)


Уважаеми ЗРИТЕЛИ, всички представления на Голяма сцена на Театър "БЪЛГАРСКА АРМИЯ" са с начален час 19.00ч. Представленията на камерна сцена "Миракъл" и сцена-клуб "МаксиМ" са от 19.30ч. Закъснелите зрители НЕ СЕ ДОПУСКАТ. При отмяна на представление, ще бъдете своевременно информирани на нашата web страница. Театър "БЪЛГАРСКА АРМИЯ" си запазва правото да прави промяна в програмата.
Партньори