Сценична версия и постановка: Стилиян Петров
Сценография и костюми: Юлияна Войкова - Найман
Музика: Милен Кукошаров
Хореография: Мила Искренова
Участват: Стефка Янорова, Гергана Плетньова
Стилиян Петров:
Възхищавам й се от години.
Тя учи.
Преподава дисциплина, решителност, спокойствие, самообладание, устойчивост при внезапни обрати, търпение, сдържаност и мекота, смелост, твърдост, категоричност и дързост при потопи и преврати, строгост, смирение и яснота, точност на мисълта, уместност на думите и усет за тишина, непоколебимост, спартанска непоклатимост пред глупостта, постоянно сражение с посредствеността и нейните огромни, неподвластни преимущества.
Енергията Екатерина Каравелова е покъртителна.
Тази поразена от загуби и същевременно толкова жизнерадостна Екатерина, която знае, че „природата обича децата й да са весели, дори когато си играе и им мята светкавици и гръм на главите.“
Свършената от нея работа (като учител, преводач, писател, общественик, милосърдна сестра, мисионер, миротворец, международен делегат) е мъжествена по обем, воля, увереност, активност, безкомпромисност и издръжливост, прецизност, блестяща настъпателност, хладен ум и неотстъпчивост. Кръгът около Каравелова – най-високият политически и културен елит на страната и Европа. Времето на Екатерина – трудно, тъмно и войнствено. Личният й живот – изпитания и съдба като от античен сюжет.
Всичко това е непосилно да се събере в едно представление. Аз съм убеден, че е невъзможно вече и в книга. Обемът на Екатерина Каравелова надхвърля порядъка на подобна вместимост.
Този спектакъл не разказва биографията й.
Нито мисли, че разкрива напълно и изчерпателно личността. Още по-малко сложността на духа й.
Той прилича на артистична телеграма повече (започната и неизпратена досега) по повод онова - споменато в началото - неудържимо и автентично възхищение.
Купи билети
