ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ТЕАТЪР „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ ПРЕЗ 2025 г.

Дата :  05.03.2026 г.                                                           Изх.  № РД-08-12                                                                              София

ДО Г-Н НАЙДЕН ТОДОРОВ

МИНИСТЪР,

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА,

СОФИЯ 

Д О К Л А Д

ЗА ДЕЙНОСТТА

НА ТЕАТЪР „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ ПРЕЗ 2025 г.

Уважаеми г-н Министър ,

Представям Ви настоящия доклад за дейността на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ през 2025 г., който отразява извършената работа, предизвикателствата и бъдещите планове.

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящият доклад има за цел да представи цялостна, подробна и аналитична оценка на дейността на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ през 2025 година. Документът обобщава художествените, организационните, финансовите и инфраструктурните аспекти от работата на театъра, както и основните тенденции в развитието му.

Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ е утвърден държавен културен институт в областта на сценичните изкуства, който през своята дългогодишна история е изградил репутация на една от водещите театрални институции в България. Основната мисия на театъра е съхраняването и развитието на българската театрална традиция, съчетана със съвременни художествени търсения и активен диалог със съвременната публика.

През 2025 година Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ продължи да реализира своята стратегическа цел – предлагане на висококачествен художествен продукт, който да съчетава класически произведения, съвременна драматургия и експериментални сценични решения.

В условията на динамична социално-икономическа среда, както и на продължаващи предизвикателства в културния сектор от финансово измерение, театърът успя да постигне стабилни художествени резултати, значими награди и устойчив ръст на приходите от собствена дейност.

Основните приоритети в дейността на института през отчетния период бяха:

• развитие на художествения репертоар с баланс между класическа и съвременна драматургия;
• разширяване на зрителската аудитория, включително извън столицата;
• привличане на по-млада публика чрез актуални теми и съвременни сценични средства;
• оптимизиране на финансовото управление и увеличаване на собствените приходи;
• подобряване на техническата база и сценичното оборудване;
• създаване на условия за устойчиво развитие на творческия и техническия състав.

През 2025 г. театърът продължи да утвърждава своята позиция като институция, която съчетава традиция и модерност, създавайки спектакли със силно художествено и обществено значение.

II. УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

УПРАВЛЕНСКИ ЕКИП

Управлението на театъра се осъществява от екип с дългогодишен професионален опит. В структурата на управление функционират:

• Дирекционен съвет
• Художествен съвет
• Управителен съвет

Тези органи гарантират стратегическо управление на художествения, производствения и административния процеси в работата на театъра и прозрачност при вземане на решения.

СЪСТАВ НА ТРУПАТА

Общата численост на служителите в театъра е:

• 126 служители
• 72 мъже
• 54 жени

Творчески състав:

• щатни актьори – 26
• щатни режисьори – 1
• щатни сценографи – 1
• щатни драматурзи – 1

През 2025 г. в реализацията на премиерните заглавия бяха привлечени и:

• гостуващи режисьори – 4
• гостуващи сценографи – 3
• гостуващи актьори – 4
• гостуващ хореограф – 1

Средната възраст на актьорския състав е 51 години, като разпределението по възрастови групи е:

• до 30 години – 4
• до 50 години – 11
• над 50 години – 11

ТЕХНИЧЕСКИ ПЕРСОНАЛ

Техническият персонал на театъра включва:

• 45 души
• 27 мъже
• 19 жени
• средна възраст – 46 години

Техническите специалисти са ключов фактор за реализацията на сценичния продукт, но се наблюдават затруднения при намирането на квалифицирани кадри, поради липса на специализирано образование в тази област.

ДИНАМИКА НА ТРУДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Политиката на института е насочена към постепенно увеличаване на възнагражденията, обвързани с производителността и професионалното развитие.

През 2025 г. е правено повишение на работната заплата три пъти.

III. РЕПЕРТОАРНА ПОЛИТИКА

Репертоарната политика на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ през 2025 г. беше насочена към балансирано съчетание между класическа драматургия, съвременни текстове и спектакли, насочени към младата публика.

Основната цел при формирането на репертоара беше:

• да се съхрани високият художествен стандарт на театъра;
• да се даде поле на изява на млади творчески кадри;
• да се разширява аудиторията чрез актуални теми;
• да се привличат млади зрители;
• да се създава устойчив театрален продукт с дълъг сценичен живот.

През 2025 година бяха реализирани следните премиерни заглавия:

1. „ХАМЛЕТ“ от Уилям Шекспир, реж. Стоян Радев – премиера 28.02.2025 г.
2. „ИСТИНАТА ИЛИ СЕ ОСМЕЛЯВАШ“ от Щефан Лак, реж. Васил Дуев-Таиг – премиера 12.05.2025 г.
3. „ЧАСТНА ПРОЖЕКЦИЯ“ от Реми Девос, реж. Боил Банов – премиера 03.10.2025 г.
4. „ФЕЙК“ от Лиза Шопова, реж. Лиза Шопова – премиера 24.10.2025 г. 
5. „ВРЕМЕТО“ от Никола Стоянов, реж. Никола Стоянов - начало на репетиционния  период средата на м. Ноември 2025 г. с премиера 19.02.2026 г.
6. „ЕВРИДИКА“ от Жан Ануи, реж. Иван Урумов – начало на репетиционния  период началото на м. Декември 2025 г. с премиера 05.03.2026 г.

Творческата концепция на театъра през годината бе насочена към теми, свързани със съвременното общество и дигиталната комуникация. Част от спектаклите разглеждат проблемите на социалните мрежи, идентичността и взаимоотношенията в модерния свят, което позволява на театъра да привлече нови поколения зрители.

Репертоарът на театъра включва широк жанров спектър:

·        класическа драма

·        комедия

·        трагедия

·        трагикомедия

·        семейна драма

·        ситуационна комедия

·        поетичен спектакъл

·        илюзионен спектакъл

Този подход осигурява широка достъпност за различни публики.

РЕПЕРТОАР

Репертоарния афиш на театъра през 2025 г. се състои от 35 заглавия, играещи се редовно на сцените на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ в София – 360 бр. и в турне – 104 бр.

нови заглавия с премиера през 2025 г.

български

„ФЕЙК“ от Лиза Шопова.

чуждестранни

„ХАМЛЕТ“ от Уилям Шекспир,

„ИСТИНАТА ИЛИ СЕ ОСМЕЛЯВАШ“ от Щефан Лак,

„ЧАСТНА ПРОЖЕКЦИЯ“ от Реми де Вос.

заглавия от съвременни автори в репертоарния афиш:

български

„ФЕЙК“ от Лиза Шопова,

„ГЛАС“ от  Елена Алексиева,

„ЗАБРАНЕНИТЕ ФОКУСИ НА НЕНЧО“ от Емил Марков,

„КАФЕ С ПРЕТЕНЦИЯ“ от Георги Марков,

„СОЛУНСКИТЕ АТЕНТАТОРИ“ от Георги Данаилов,

„ПРЕДСТАВЛЕНИЕ И ПОЛОВИНА“ от Стоян Радев.

чуждестранни

„ИСТИНАТА ИЛИ СЕ ОСМЕЛЯВАШ“ от Щефан Лак,

„ЧАСТНА ПРОЖЕКЦИЯ“ от Реми де Вос,

„ДВЕ ОБИКОЛКИ НА ПАРКА“ от Мърей Шизгал,

„БАСЕЙНЪТ“ от Щефан Фьогел,

„ЕНИГМАТИЧНИ ВАРИАЦИИ“ от Ерик Еманюел Шмит,

„ЗАВЕЩАНИЕТО НА ЦЕЛОМЪДРЕНИЯ ЖЕНКАР“ от Анатолий Крим,

„ЛЮБОВ, ЛЮБОВ, ЛЮБОВ“ от Майк Бартлет,

„МЕЧТАТА НА ИДИОТКАТА“ от Анатолий Дяченко,

„НОЖИЦА-ТРЕПАЧ“ от Брус Джордан и Мерилин Ейбръмс,

„ПЕТ ЖЕНИ В ЕДНАКВИ РОКЛИ“ от Алън Бол,

„ПЛЕМЕ“ от Нина Рейн,

„СЕКС, НАРКОТИЦИ И РОКЕНДРОЛ“ от Ерик Богосян,

„СТЪПКА ПО СТЪПКА“ от  Питър Куилтър,

„ХОТЕЛ МЕЖДУ ТОЯ И ОНЯ СВЯТ“ от Ерик-Еманюел Шмит,

„ЧЕРНА КОМЕДИЯ“ от  Питър Шафър,

„ПО-СТУДЕНО ОТ ТУК“ от Лора Уейд.

заглавия от класически автори в репертоарния афиш:

български

„ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“ от Димитър Талев,

„УРОК ПО БЪЛГАРСКИ“ по Иван Вазов.

чуждестранни  

„ХАМЛЕТ“ от Уилям Шекспир,

„БАЛДАХИНЪТ“ от  Сидони-Габриел Колет,

„АРСЕНИК И СТАРИ ДАНТЕЛИ“ от Джоузеф Кесълринг,

„В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО“ от Самюъл Бекет,

„КОЛКО Е ВАЖНО ДА БЪДЕШ СЕРИОЗЕН“ от Оскар Уайлд,

„МИЗАНТРОП“ от Жан-Батист Молиер,

„МНОГО ШУМ ЗА НИЩО“ от Уилям Шекспир,

„СИРАНО ДЬО БЕРЖЕРАК“ от Едмон Ростан,

„ЖЕНА БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ“ от Оскар Уайлд,

„КОМЕДИЯ НА КОРУПЦИЯТА“ от Франц Кафка.

IV. НАГРАДИ И ПРИЗНАНИЯ

През 2025 г. творците на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ получиха редица престижни отличия:

• Награда „ИКАР 2025“ за режисура – Зафир Раджаб за спектакъла „ПЛЕМЕ“.
• Награда на публиката „ИКАР 2025“ за най-добро представление – спектакълът „ПЛЕМЕ“.
• Номинация за награда „Златен Кукерикон“ за Стефка Янорова за ролята ѝ в „ДВЕ ОБИКОЛКИ НА ПАРКА“.
• Награда за женска роля на фестивала „Златна роза“ за ГЕРГАНА ПЛЕТНЬОВА.

Тези отличия са признание както за художествените качества на спектаклите, така и за високия професионализъм на артистичния състав.

V. СТАТИСТИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ДЕЙНОСТТА

През изминалите три години Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ демонстрира стабилен ръст на приходите и устойчивост на зрителския интерес.

1.     Анализ на приходите

Коментар: Приходите за 2025 г. отбелязват ръст от 6.5% спрямо предходната 2024 г. и впечатляващите 18.42% увеличение спрямо 2023 г. Това е доказателство за ефективна маркетингова стратегия и правилно позициониране на заглавията на пазара.

2.     Анализ на броя изиграни представления

Коментар: През 2025 г. се наблюдава минимален спад в броя на представленията (-1.49%) спрямо 2024 г. Въпреки това, фактът, че приходите продължават да растат при по-малък брой изиграни представления, е ясен индикатор за повишена ефективност – по-висока средна цена на билета и по-висок процент на запълняемост на залите.

3.     Анализ на броя зрители

Коментар: Лекият спад в броя на зрителите през 2025 г. се компенсира от финансовия резултат, което показва, че театърът успява да привлече качествена аудитория и да реализира успешно своята продукция при оптимални икономически параметри.

VI. ТЕХНОЛОГИЧНО ОБНОВЯВАНЕ

През 2025 г. театърът инвестира 91 861,88 лв. в техника и ремонти

Сред закупеното оборудване:

• 6 театрални прожектора
• стойки и кейсове за турнета
• UPS системи
• компютърни конфигурации за звук и осветление
• ремонт на сценична площадка
• ремонт на сценични механизми

Тези инвестиции са изцяло финансирани със собствени средства.

VII. ДИГИТАЛИЗАЦИЯ И НОВИ ТЕХНОЛОГИИ

В творческия процес се използват:

• мултимедия;
• видеопроекции;
• сценични камери;
• дигитални екрани;
• субтитри и визуални ефекти.

Театърът използва и специализиран софтуер за:

• управление и продуциране на звукови ефекти;
• управление и продуциране на видео и мултимедийни продукции;
• управление и създаване на художествено осветителни програми;
• управление на продажбите;
• резервации и онлайн плащания;
• дигитален архив на спектаклите;
• анализ на маркетинговите кампании

VIII. МАРКЕТИНГ И КОМУНИКАЦИОННА СТРАТЕГИЯ

Театърът поддържа активна комуникация с публиката чрез:

• официален сайт;

• социалните мрежи Facebook, Instagram и YouTube;
• електронни бюлетини;
• онлайн продажба на билети.

Системата за промотиране на спектаклите включва:

• мултимедийни екрани и видеостени;
• дигитално съдържание;
• QR кодове за директна покупка на билети;
• аналитични инструменти за оценка на рекламните кампании.

IX. СОЦИАЛНA ДОСТЪПНОСТ

Като държавен културен институт в сферата на сценичните изкуства, финансиран като второстепенен разпоредител на бюджетни средства Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ поддържа политика на достъпност на цените на билетите. Вярвам, че всеки данъкоплатец, които желае да дойде на театър, трябва да има възможност да си го позволи. Цените на билетите за представленията на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ са в диапазона от 14 до 30 лева. Поради тази причина театъра поддържа множество инструменти за провеждане на тази политика.

• различен вид намаления и кампании за стимулиране на зрителите;
• намалени цени за ученици и пенсионери и социално слаби;
• достъпна среда за хора с увреждания;
• спектакли за специфични публики и хора в неравностойно положение.

X. ПОЛИТИКА ЗА РАЗВИТИЕ НА ПУБЛИКИТЕ

През 2025 година Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ реализира редица инициативи за привличане на нови зрители:

• кампании по повод Световния ден на театъра;
• инициативата „Влюбени в театъра“ около 14 февруари;
• организирани разходки зад кулисите за публика;
• кампании за ранна продажба на билети за следващия сезон.

Тези инициативи имат за цел да превърнат случайния посетител в лоялен зрител, който активно следи репертоара на театъра.

XI. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ И РИСКОВЕ

Най-значимият риск пред развитието на театъра е финансовата нестабилност в сектора на сценичните изкуства, породена от:

• нестабилна политическа среда;
• ограничени публични средства за култура.

Необходима е по-ясна и устойчива политика за финансиране на държавните културни институти.

Предвид случващото се в последните 6 години. преминаването през пандемичната обстановка, както и годините на възстановяване с множество политически и административни неразбории в държавата, доведе и до неустойчиво финансиране на сектор сценични изкуства. От там се създава и основния риск за сигурността във финансирането на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“. Това създава затруднения, за пряката работа, създаването и разпространението на художествения продукт в страната. Наложително е взимането на спешни мерки от страна на Министерство на културата в

партньорство с директорите на държавните културни институти в сферата на сценичните изкуства, за да се преодолее този огромен риск за съществуването на театрите.

Проблемите с инфраструктурата на Театър БЪЛГАРСКА АРМИЯ не са от вчера. Многократно в мои доклади, както и в комплексната оценка за дейността на театъра съм посочвал нееднократно, че базата на театъра се нуждае от спешни реконструкции и основен ремонт. Всичко онова което успяхме да свършим и отремонтираме със собствени средства е направено. Оттук нататък следват големи, генерални ремонти и реконструкции, които не могат да бъдат направени със собствени средства в рамките на бюджета на театъра. От тук се поражда и следващия огромен риск за здравето и живота на работещите в Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“.

Не са малки и затрудненията в кадровия ресурс на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“. Чрез постепенно увеличаване на работната заплата в последните години, в рамките на утвърденият ни бюджет, успяхме да окомплектоваме техническия състав на театъра в основните служби, които обслужват сцената. Благодарение на тези финансови стимули успяхме да привлечем и задържим качествени работници, които постепенно изграждаме като професионалисти, чрез обучение в реална среда. Този процес е много дълъг и бавен поради липсата на образование в тази посока. За да успеем да задържим тези кадри в рамките на театъра е необходимо те да бъдат стимулирани не само, като част от състава и неговия творчески екип, но и да бъдат задоволени материално. За това политиката по плавно повишаване на доходите, като те пряко са обвързани с производителността от труда е необходима.

Политиката водена от Министерство на културата за децентрализация на културния продукт София периферия, естествено води до развитие на пазара. Стимулирането на културните институти да разпространяват своя творчески продукт, сме приели като основна политика на театъра, именно защото финансовият ресурс който използваме е осигурен от данъкоплатеца в цялата страна. Поради тази причина считам, че е важно художествено творческият продукт който произвеждаме да бъде достъпен не само за публиката в столицата, но и в цялата страна. От приложените отчети ще забележите че броят на представленията, изиграни извън сцените на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“, никак не е малък. Основните проблеми които срещаме в разпространението на продукта в страната е прекомерното насищане на пазара с продукции на знайни и незнайни продуценти. Не бих определил тази продукция като изкуство с високо качество. Това поражда изкривяване на пазара, както и формира грешен вкус у зрителя. Вярвам че предстоящите промени в политиките за финансиране на държавните културни институти в сферата на сценичните изкуства ще направят така, щото нашата продукция да бъде едновременно участник на пазара но и същевременно достъпна за зрителя – данъкоплатец.

XII. ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРОБЛЕМИ И НЕОБХОДИМИ РЕМОНТИ

Сградният фонд на Театър „Българска армия“ е публична държавна собственост .

·       През 2024 г. планирахме инвестиции на стойност 227 703 лв., включващи:

·       Озвучителна техника на стойност – 29 244,36 лв.

·       Девет броя телферни подемника предвидени за носене на тежест над сценичната площадка, както и пулт за управление на обща стойност – 59 282,46 лв.

·       Видео апаратура за голяма сцена – 2 600 лв.

·       Циркуляр за метал за производствени ателиета – 6 240 лв.

·       Банциг – шлайф машина за производствени ателиета – 8 926 лв. 

·       Ремонт на покрива на голяма сцена на стойност – 35 100 лв.

·       Саниране на западна стена на театъра и ремонт на дамски и мъжки гардероб и помещения за реквизит на стойност – 44 490 лв.

·       Ремонт на централна завеса, нулева чига, механичен телфер-лебедка, панорамна чига на голяма сцена на стойност – 41 820 лв.

Тези разходи не бяха одобрени, въпреки наличието на собствени средства.

В резултат на натрупаната инфлацията през 2026 г. необходимите средства вече се оценяват на около 300 000 лв. В условията на удължителен бюджет ни е абсолютно ясно, че това не може да се случи от собствените средства на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“, но средства могат да бъдат осигурени от капиталовата програма на Министерство на културата. Това налага спешно включване на ремонта в капиталовата програма на МК за крайно наложителна модернизация на сценичната механизация и отремонтиране и обновяване на техническата инфраструктура.

Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ остана единственият не отремонтиран основно театър в София. За извършване на основен ремонт на сградата и вкарването й в нормите и техническите изисквания на европейското законодателство са необходими над 20 000 000 лв. Тази сума обаче е непосилна за бюджета на театъра. Такъв ГЕНЕРАЛЕН ремонт на цялата сграда е СПЕШЕН!!!

Въпреки това със собствени средства през последните години успяваме да отремонтираме поетапно отделни части от сградата и механизацията. Поради тази причина мога да твърдя, че в ситуацията в която се намираме сценичната техника е безопасна за експлоатация. И отново призовавам Министерство на културата да вземе спешни мерки за ГЕНЕРАЛЕН ремонт на сградата на Раковски 98.

СПЕШЕН Е РЕМОНТА на Зрителната зала на ГОЛЯМА СЦЕНА на Театъра.

·       Подмяна на седалки и подова настилка, претапициране на стените – подобряване на акустиката.

·       Изграждане на климатична и аспирационна система. Температурата в салона по време на представление през топлите месеци се покачва над 35 градуса. Не еднократно се е налагало да викаме спешна медицинска помощ. Отсъствието на климатизация води до огромен дискомфорт както на творците, техническия екип и гостуващите трупи, така и на зрителите намираща се в салона.

·       Необходими са мерки свързани с енергийната ефективност на сградата (топлоизолация, подмяна на дограма с нова и по -модерна)

Производствените ателиета и складовете за театрален декор се нуждаят от НЕЗАБАВНА РЕКОНСТРУКЦИЯ.

През 2022г. заедно с арх. проф. Бойко Кадинов изготвихме идеен проект за реконструкция на ателиетата за производство на декори и складовата база на театъра намиращи се в кв. Банишора в София. В проекта е предвидено изграждането и на зала за представления със около 300 места, както и летен театър отново с около 300 места. Стойността на цялостната реконструкция към 2022 г. възлиза на 15 773 917,81 лв. Към

момента цената на този проект несъмнено се е повишила на около 20 000 000 лв. и очаква осигуряване на финансиране от страна на МК, за да може Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ да обяви Обществена поръчка за избор на изпълнител.

XIII. ОБЩА ОЦЕНКА НА ДЕЙНОСТТА

Анализът на показателите показва:

• стабилен ръст на приходите
• висок брой представления
• устойчив интерес от страна на публиката
• активна репертоарна политика.

Театърът успешно се утвърждава като модерна институция, която съчетава традицията с нови художествени подходи .

През 2025 година Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ продължи да развива своята художествена и обществена мисия, като реализира значителен брой спектакли, увеличи собствените си приходи и привлече широка аудитория.

Въпреки положителните резултати, пред института стоят сериозни предизвикателства, свързани с:

• необходимостта от капиталови инвестиции;
• модернизация на сценичната техника;
• поддържане на сградния фонд.

С оглед на стратегическата роля на театъра в националния културен живот е необходимо държавата да продължи да подкрепя Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ чрез целеви инвестиции в инфраструктура и техническо оборудване.

С уважение:

Мирослав Пашов

Директор на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“